Тайните на Сиан

Тайните на Сиан

Blog Article

Все пак не се разказва за влак. По-точно щеше да е "Във влака", например. Макар че и това не бих сложила аз. Според мен трябва да е нещо, загатващо за края.

Голям брой забележителности в Сиан са с историческа и културна насоченост. За него китайците казват:

Книги в категория „Съвременна българска проза: разкази и новели“

С всеки нов епизод се запознаваме все по-добре с участниците, с техните силни и слаби страни, те самите правят същото и точно това е причината на хоризонта...

И ние се прегърнахме сърдечно и целунахме пред слисания наскоро съставен комитет, на който и аз станах член.

Съгласен съм с политиката на компанията за обработка на личните ми данни.

И без да чака отговор, заръча нови двайсет и пет драма. Турчинът изпи и тях, като си изжабурка шумно устата с вода.

.. Да, ама следобед, те бяха готови с бройлерите, а вътрешности, крака, перушина, кръвта, всичко събрано и трябва да се изкара нагоре в планината, за да не привлича хищници към двора и животните. Тогава бай Данчо разправя:

За да му отвлече съвършено вниманието, Ковачев заразправя ниско с лукава усмивка някаква си сладострастна история за една шалварлия софиянка, известна по леките си нрави, от което се изпълниха с влага очите на сластолюбивия турчин, който изпи още едно петдесетниче, без да мигне.

Аз от не малко време опитвам да комуникирам с жени, които яздят коне и установявам, че освен от любов към животните, свободата, адреналина, има и такива, които наистина обичат впитите дрешки и ботуши, движенията на седлото, а някои и ездата без седло, да усещат мускулите на животното, пръхтенето, тежкото дишане, харесва им да държат юздите и да контролират и подчиняват тези едри и много силни животни. Естествено, много рядко някоя ще си го признае ей така. Пред мен само Ели е признавала на живо в България, а съм си говорил в Австрия(там има доста ездачки) и с една професионалистка.

Райна Кабаиванска: Без вземане-даване на емоция в преподаването на музика не може

На следния завоя аз срещнах Здравка, кираджия си, който се връщаше да ме дири.

Единият да тегли ??????? ?? ???? към минор, другият – към мажор.” Така Иван Станков представя книгата си с разкази “На два гласа” (изд. “Хермес”).

- Добре, няма проблем. Надявам се да не закъснявам повече, но поне вече ще знаем горе-долу как ще се случват нещата. Ще се разберем допълнително.